Browse By

Реклама

Ванилия – ароматните шушулки от Мексико

ВанилияВанилията е есенция, произвеждана от орхидеите от род Ванила. Родина на този вид лиана е Мексико, където тя е позната на индианците от много време. По-късно испанците я наричат “vainilla”, което значи “малка шушулка”.  Легендата за ванилията на племето Тотонак разказва, че принцеса Ксанат избягала със своя смъртен любим в гората, след като нейния баща й забранил да се омъжи за него, но влюбените били заловени и обезглавени. Когато тяхната кръв докоснала земята, от нея прорастнали лозите на ванилената орхидея.

През 15 век Ацтеките покоряват Тотонаките и скоро развиват вкус към ванилията. Наричат я “черно цвете”, на узрялото зърно, което се набръчква и става черно скоро след като се откъсне. В империята на Ацтеките, тотонаките плащат данъка си във ванилени зърна, а ацтеките я употребяват за овкусяване на кралските шоколадови напитки от какао и царевично брашно.

След откриването на Америка, ванилията става известна и на Европа. През 16-ти век ванилени зърна достигат Африка и Азия, а през 1754 година думата влиза в английския език след като е включена в актуален ботанически наръчник.

Отглежданата в Мексико ванилия се смята за най-добрата, но всъщност най-големия производител на ванилия е Мадагаскар с годишен добив от 1000 тона.

Ванилията е втората най-скъпа подправка след шафрана, заради усиления труд за нейното производство и добиване. Въпреки това, тя се цени високо заради своя “чист, ароматичен, деликатен аромат”.

Ванилените шушулки се образуват и растат от жълтите и жълто зелените-ванилени цветове. В естествени условия цветовете се опрашват от насекоми и колибри, но в плантациите това се прави ръчно. Зелените шушулки остават на клона 8-9 месеца, след набирането им се сушат още половин година. По време на процеса на сушене се отделят кристали ванилин.

Има три вида масово отглеждана ванилия.

Мексиканската ванилия, произхождаща от V. Planifolia се произвежда в много малко количество и се маркетира според произхода си. Ванилията обаче, която туристите си купуват често не е чист ванилен екстракт, а е смесена с такъв от бобова тонка, който мирише по същия начин, но съдържа кумарин.

Таитянската ванилия расте по островите на Френска полинезия (Таити) и е по-скъпия и рядък вид. Генетични тестове са доказали, че е възможно тя да е хибрид между V. planifolia и V. Odorata. Вкусът й е по-мек от този на Vanilla planifolia, но миризмата е по-силна. Тя съдържа по-малко ванилин и повече хелиотропин, който дава плодов нюанс.

Западно-индийската ванилия се прави от сорта V. pompona, който се отглежда на Карибите, в Централна и Южна Америка.

Френската ванилия, която се среща в описанията на парфюмите не е отделен вид, а е марка за качество, интензитет и идентичност на аромата на даден овкусител с този на натуралната ванилия. Всъщност, ванилията в масовото производство е изкуствен заместител, който не е абсолютно същия като естествената ванилия.

Употребата на ванилията в парфюмерията е изключително широка. На практика в състава на парфюм от всяка една парфюмна група може да се срещне ванилия. Най-удачна, разбира се, ванилията е в ориенталските и в така наречените gourmand scents (ухания, чиито съставки са силно ароматични и вкусни – шоколад, какао, кафе, карамел).

Открай време се смята, че аромата на ванилията действа като афродизиак и облекчава за треска. Това не е медицински доказано, но е установено, че ванилията увеличава нивото на катехоламините, поради което може да се смята, че има пристрастяващи качества. Според ароматерапията ванилията стимулира амбицията, физическата и интелектуална активност, засилва волята, помага за борба с летаргията.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: